Начало / Водещи новини / Защо сме такива българите?

Защо сме такива българите?

Щастието е вътре в нас – не можем да го срещнем, а трябва да го създадем. Всички сме майстори, а не калфи на живота си. И за българина нещата ще потръгнат щом осъзнае, че достойнството върви преди хляба.

По повод предстоящото излизане на български език на книгата на Георги Тодоров-Елин „Майстори на щастие”, с него разговаря Георги Папакочев:

Българинът умело създава образа на неразбран човек, на жертва, което изсмуква градивната му енергия и често го превръща в душманин на самия себе си. Той все пита, търси чуждо мнение и подкрепа, но това по-скоро води до полу-ялови решения, казва Елин. Според него показателен в това отношение е следният виц:

Група българи попитали Радио Ереван: „Защо ние, българите, сме такива, каквито сме?”. След кратко размишление радиото отговорило: „ Ами вие сте такива, каквито сте, защото питате!”.

Отдалеч – дребни, отблизо – дребнави

Това важи и за българите, твърди Елин. Българинът навсякъде носи пъстротата на националната си окраска, само че в чужбина успява по-лесно да я прикрие. Докато вайкането в родината не му носи дивиденти, в странство, когато умело дърпа тази тънка струна, печели симпатии, милосърдие, създава известно чувство на вина и това води до определени облаги.

Извън родината си българинът като че ли е по-старателен, целенасочен и нещо, което е особено важно – става по-трудолюбив, дори по-добронамерен. С подобен подход би увеличил шансовете си и в България! Оставането в страната обаче често противоречи на родителската заръка, а е известно, че ние обикновено постъпваме така, както са ни внушили родителите. Родители, които смятат, че действат в интерес на децата си като ги провождат на гурбет, решават едни, но създават други, по-дълбоки духовни проблеми. Когато пораснат децата осъзнават, че са следвали друг импулс, че това не е бил техният избор. Този проблем е бомба със закъснител, която застрашава душата на българската нация, убеден е Георги Тодоров-Елин. Подобен механизъм се задвижва и когато родители са емигрирали в чужбина, а порасналите им деца реемигрират в други страни. Или, за ужас на родителите си, просто се връщат в България! Защо ли? Защото осъзнават, че щастието означава и собствен избор!

Flash-Galerie Bulgaren im Ausland CombobildБез самочувствие държава не се гради

Българинът е най-автентичен в собствената си държава, затова той изпитва дълбоката необходимост да се завръща в нея, за да осъзнае и преосмисли това, което е направил. Това му носи равновесие. Българинът се прави на европеец най-вече в България. Това е роля, която той умира да играе.

Оказва се, че щастието не е българска национална черта – проучвания и индикатори рисуват българина като личностен и национален песимист. Каква е причината, ли? – Песимизмът в България сякаш умишлено се отглежда. Явно това върши работа някому, но то изпива националното самочувствие. А без самочувствие нито се гради, нито се „лепи” държава. Песимизмът едва ли е генетично заложен, той по-скоро е привнесен, ашладисан към българина. Той идва от усещането на българина, че е жертва на обстоятелствата, че нещата не могат да се променят.

Мъдрецът казва: „Проблемите не се решават на нивото, на което са създадени (на материално ниво), истинските им решения са духовните решения”. Това изисква да бъдем умиротворени, добронамерени, вярващи. Далай Лама смирено също казва: „Моята религия е проста, моята религия е добронамереност”. Добронамереността може да спаси нас и света, както и драматично да намали общото ниво на песимизъм чак когато проумеем, че най-важното е невидимо, че активно участваме в драмата, която уж само наблюдаваме, че растем, когато имаме обща цел и осъзнаем силата на личната отговорност. Тогава оптимизмът ни ще отскочи високо, убеден е авторът.

Обичай себе си, за да обичаш и другите!

Radoi Ralin„Хайде наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки…“ – призоваваше още навремето Радой Ралин

Българинът отдавна вече няма нужда силно да люби и мрази, завещано ни от Ботев. Той просто трябва да се научи да обича себе си, продължава Елин. Защото ако не обича себе си, няма как да обича и другите. Казано е: „За щастливо съжителство всеки трябва да направи  щастлив първо себе си!”.

В Европейския съюз също е вградена подобна логика. Ако всеки си свърши работата, ползите ще са общи. Вярно е, че ние, българите, сме възпитавани по модела: „Или си с нас, или срещу нас; или печелиш, или губиш!”. Съществува обаче и друг вариант, при който всички печелим: от висотата на прошката, от дълбочината на извинението. И това е пътят, по който мъдро трябва  да тръгнем. Така ще имаме честота, на която да си сътрудничим, ще подскачаме  с успеха на другите, ще се отнасяме с респект един към друг.

„Майстори на щастие“

Посланието в едноименната книга на Георги Тодоров-Елин е насочено към всички българи, където и да се намират те по света. Но най-вече към онези от тях, които са в България и които могат да се превърнат в основна градивна единица на едно по-различно и осъзнато българско бъдеще. Книгата иска да отвори врати към разбирането, че не сме просто наблюдатели, а съавтори на нашия живот. Че за да си щастлив не зависи от това колко пари имаш или на коя географска ширина живееш, казва авторът.

Да си щастлив е избор. Нашите решения, а не условията, определят съдбата ни. Тя ни подсказва, че ако наистина желаем да променим съдбата си на хора и нация, трябва да осъзнаем греховете към себе си и напълно и безусловно да приемем, че за всичко, което ни се случва в живота, сме отговорни само и единствено ние. Целта на книгата също е да блеснат онези щрихи от характера на българина, които му пречат да подскочи по-високо. Да се израдва по-дълбоко. Да мисли по-широко. И да гради – днес.

Schild Haus Bulgarien PlovdivА дали е така, кой ще ни каже?

Вяра, прошка, благодарност, любов, алтруизъм

В тези думи е заровен целия смисъл, логика и драматизъм на живота. Според степента, в която ги разкодираме, ще ни се случват повече или по-малко драми в драмата на живота, убеден е Елин.

Книгата му е съставена от три части. Първата описва „Греховете на българина към себе си”. Втората „Квантови нашепвания” прави опит да разшифрова с езика на квантовата физика кодираната логика на живота, която непрекъснато ни убягва. Третата част „Подскок към промяна” предлага техники за постигане на желаното и отваря пътя към истинските решения в живота – духовните решения.

Сеизмично вярвам, че щастието не цъфти на никоя географска ширина, а в нас. Че то не се среща, а създава. Че ние не сме калфи, а майстори на нашия живот. Че сме създадени не за да имаме право, а за да вярваме и се обичаме. Българската нация обречено ще възкръсне. Но за да стане това, достойнството трябва да мине преди хляба, казва авторът в заключение.

Георги Тодоров-Елин е журналист, работил като кореспондент на „Дойче веле” в Брюксел и служител в Европейската комисия, а преди това е бил редактор и водещ в българската редакция на радио „Свободна Европа” в Мюнхен. Той е един от основателите в Брюксел на българо-белгийската културна асоциация АМАЛГАМА. От близо 30 години живее в чужбина.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов

http://www.dw.com/bg

Вижте още

Нинова към Борисов: Защо Ви е страх да излязат имената на политиците, замесени в КТБ? Да не би да сте сред тях?

„Г-н Борисов, от стенограмата за КТБ става ясно, че без да Ви е грижа за …

Вашият коментар