Начало / България / Изявлението на Архимандрит Дионисий относно нападките срещу него

Изявлението на Архимандрит Дионисий относно нападките срещу него

ИЗЯВЛЕНИЕ

на

Председателя на Църковното настоятелство при

Патриаршеската катедрала

ставропигиалния храм-паметник

„Св. благоверен и велик княз Александър Невски“

относно

целенасочена широкообхватна медийна кампания

срещу управата на

катедралния храм-паметник

 

„Блажени гладните и

жадните за правда,

защото те ще се наситят“

    (Мат. 5:6)

  

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
СКЪПИ БОГОМОЛЦИ,
ПОЧИТАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ,
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

 Х Р И С Т О С     В О С К Р Е С Е !

          След дълго и дълбоко размишление прецених, че е редно именно днес – две седмици след Пасхата Господня – Възкресение Христово, седмици, в които мироспасителното благовестие бе заглушавано, да се обърна към Вас по повод атаката, на която съм подложен от вътрешни и външни, видими и невидими сили, която атака аз възприемам като борба срещу родното ни Православие. Днес, когато светата Църква чества първите свидетели на Възкресението – св. жени мироносици и днес, когато изпълвам 5 месеца на служение и послушание тук в св. храм, където всеки е напълно разкрит пред Бога, където се изричат изповеди, където се възнасят молитви и аз, в качеството си на Председател на Настоятелството на този храм, си позволявам да споделя пред Бога и пред вас, онова, за което вече дълго премълчавах.

          Моля ви за търпение за това дълго Изложение, но поради масираната нападка, ще гледам да съблюдавам някакъв хронологичен ред на факти и събития, въпреки че съм бил винаги убеден, че едва след първото шестмесечие на управленската година е редно чисто административно да се обърна първо към своето началство – Патриарха и Св. Синод, но сега общественият интерес и лъжовната кампания изискват настоящата публична изява.

          На 15 декември м.г. Св. Синод в пълен състав ме назначи за Председател на Църковното настоятелство на ПКСХП „Св. Александър Невски“. Тогава намерих една Канцелария с почти отсъстваща изходяща писмовна дейност и недобре организирана събираемост на средства.  Не съществуваше регламент на приходите, профилни за всички храмове в страната, съобразно различни Окръжни на Св. Синод. На богослужения в храма се споменаваха имена както за здраве и спасение, така и за упокоение, срещу пари, по които нямаше отчетност. Съобразно моя Заповед от 25.01. т.г., въз основа на Синодално окръжно от 13.02.2007 г. и Решение на ЦН от заседанието му на 04.01.2016 г. тази практика е регламентирана и средствата се отчитат в касата на храма: като забележете – 50 % от тях се предоставят на двамата презвитери – ефимерии в Катедралата, които до преди това без никаква документална следа са вземали 100 % от споменатите средства.  До моето назначение тук са се извършвали забранени Тайнства. Тайно са отслужвани треби като св. Кръщение и още по-тайно и св. Венчание. Никога не съм виждал легитимен Регистър на Кръщения и Венчания, нито документи за платена такса, нито пък дори съществува възможност за издадено достоверно, а не фалшифицирано, Свидетелство за извършеното св. Тайнство. Естественото ми питане към Събора на епископите, сиреч към Св. Синод, е: Миропомазанието, което се извършва след св. Кръщение, канонически издържано ли е, а оттам и действено ли е, когато то се извършва без благословението на Върховната църковна власт? Каноническото право на Миропомазание принадлежи само и единствено на епископа, който благославя презвитерите да го извършват от негово име! Е, при липса на такова благословение, та даже при наличие на забрана, Миропомазанието легитимно ли е според църковните правила, при условие, че на храма св. Миро никога не е отпускано, камо ли с необходимите документи, които го придружават?

          Гарантирам, че от назначението ми тук забранени частни богослужения не се извършват, а това също води до намаляване на нерегламентираните приходи на храмовите духовници. В писмо до свещенослужителите в храма от 24.03. т.г. им съобщавам, че съгласно Решение на ЦН от 01.07.2004 г., моля обърнете внимание: 11,5 години преди моето назначение, не се позволява извършването на извършваното до моето идване елеопомазване със събиране на средства в дискос, които служат също за нерегламентирано перо, подпомагащо свещениците. Единствените дарения са тези, които са в официалните каси на храма. Със същото писмо ги известявам за Решение на ЦН от 21.03.т.г., съгласно което съществуващата до тогава неофициална и нелегитимирана практика дарения за Цветница и Разпети петък да ги разпределят помежду си се забранява и преустановява. По-надолу в това Изложение ще спомена и други моменти от този казус. Сега събраните средства на стойност 4016.81 лв. са в касата на Катедралата и съм отправил писмена молба Св. Синод да определи при тази критична ситуация какво да се прави с тях като наш принципал, въпреки съществуващи налични определения по темата от страна на ЦН. На 04.05. т.г. по инициатива на един от църковните настоятели се проведе среща, на която и аз присъствах, между настоятелите и свещенослужителите, по време на която настоятелите попитаха дали са съгласни духовниците да получат 50% от събраните средства, но те отказаха, отново ги попитаха дали са съгласни да получат 70%, но те отново отказаха, като отец Антоний заяви, че тези пари в тяхната пълнота от 100% им принадлежат по право, храмът си имал достатъчно. Аз лично на подобна изява на алчността не съм присъствал.

          От 25.01.т.г. в храма, съобразно Синодално решение от 13.02.2007 г., се събират срещу Удостоверения за платена такса суми за фотографско- и видео-заснемане на стойности, определени от Св. Синод.

          Това доведе до по-високи приходи за храма, но по ред причини доведе естествено и до по-малко, но пък регламентирани приходи за свещениците в храма. На 05.02.т.г. духовникът, който няма допълнителни средства както презвитерите – протодякон Александър Нешев, отправи писмена молба към мен с вх. № 7/05.02.2016 г. да продължа практиката, която не е предвидена в Бюджета, но съществувала при моя предшественик, да получава допълнително по 300 лв. месечно към възнаграждението му от Св. Синод като благословение. До изпращането на искане за актуализация на Бюджета от Св. Синод, съгласно Решение на ЦН, аз изпълнявах тази молба, тъй като считам, че след първото шестмесечие на годината имам основание за бюджетна актуализация. Изискванията в работния процес, които имам, са основателни, особено при условието, че някой без причина взима допълнителни средства.

          Аз никога не съм намирал, че възнагражденията на свещенослужителите в България въобще са достатъчни, но за да са по-добри – и приходите, и разходите трябва поне да са ясни. Моето идване в храма намали стандарта на трима души, но финансова отговорност не носят те, а аз. Затова всеки сам да прецени същинските причини и подбуди на един бунт!

          Странен факт – откакто съм в храма в определено длъжностно качество – е, че не ми се предоставя документация от моя предшественик по собствеността на имот, находящ се на ул. „Цар Иван Шишман“ № 11, въпреки неколкократните ми искания. От 3 години Катедралата плаща данък за споменатия имот без да притежава документ за собственост, съгласно волята на покойна дарителка. Отправил съм запитвания до Столична община и до Агенцията по вписванията. Най-специфичен момент в ситуацията с този имот е, че в него има наематели, които плащат наем, но не на Катедралата, а незнайно на кого като физическо лице?!

          На 04.02.т.г., поради факта, че туроператорите вземат такси от организираните от тях туристически групи за посещение на Патриаршеската катедрала, подробно обосновано реших, че е добре част от тези суми да остават за храма като обект, от който те печелят средства. Прагматично решение, което обаче предизвика отпор и Св. Синод го отмени. Приоритетните ми действия са били винаги с цел финансовото укрепване на храма, който е национален символ, под угроза от разруха.

          Отгоре на всичко споменато до тук богослуженията са в положение, което може да претендира за по-голяма изрядност отпреди. Тютюнопушенето в храма се преустанови. Цялата площ на храма, възлизаща на почти 3 дка, се почиства основно всяка седмица, което води до увеличаване работата при клисарите, които естествено също желаят съответно по-добро заплащане. Повечето задължения, възложени на свещопродавачите, също води до това обяснимо желание. Аз съм духовник, но съм в положение да мисля за всички служители в храма, дори и за тези, които не вдигат бунт, и при предстояща актуализация на Бюджета, следва да дам аргументи. Нали?

          Братя и сестри,

Да погледнем и събитията, представени като скандали!

          На 02.01.т.г. се извърши пренасяне мощите на св. преп. Серафим Саровски от руския храм-подворие в София до Патриаршеската катедрала, които са дар от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил на Българската православна църква. Тогава в това литийно шествие взе участие представителство на Националната гвардейска част. Тогава един персонаж, гледащ  ни от телевизионния екран вече повече от 10 години от псевдоавторското си предаване, който винаги очерня Православната църква, заговори каква нередност е това. Съвсем нормална практика, ненормално възприета враждебно от хора с ненормално усещане за себе си в Църквата, като нейни ментори.

          На 25.02.т.г. в навечерието при прославлението на новоканонизирания св. Серафим Софийски Чудотворец  в края на литията, също в която взеха участие представители на Националната гвардейска част, на Дружество „Традиция“, на детски фолклорни ансамбли и др. имаше импозантна пиротехническа илюминация в чест на уникалното, само по себе си, историческо събитие. В раздразнение от това събитие, тези, които си позволиха небивала скверност и кощунствено отношение към новопросиялия софийски светец, нарекоха честванията „Дионисиеви празници“. Да, Дионисий ги организира, но по решение на Св. Синод, така както съм вземал активно участие в организацията на тържествата по 90-годишнината на блаженопочиналия Патриарх Максим, за 40-годишнината от неговата интронизация, за мирното посещение на Всерусийския патриарх Кирил в България, по 100-годишнината от построяването на този храм, по посрещането на тук изложената за поклонение чудотворна икона „Достойно ест“, по опелото на покойния Патриарх, по посрещането на чудотворния образ „Геронтиса“, който се съхранява във Варна, по интронизацията на Светейшия Патриарх Неофит, по посещението на Патриарх Вартоломей, по отделни събития от календарен и локален църковен характер и т.н.

          От 7 до 11 март. т.г. Патриарх Неофит и придружаваща го делегация бе на посещение в Москва по повод отличаването на нашия Патриарх от МОФ „Единство на православните народи“. ЦН реши на събитията в руската столица да бъде представяна и българската Патриаршеска катедрала. Никой от настоятелите нямаше възможност и затова се определи ст. ик. Костадин Гаврилов също да присъства на честванията в Москва, но не като част от официалната делегация, а да го неречем, нещо като почетен наблюдател. Това стана с мои молби за Приглашение до нашия посланик в Москва и за Виза, съответно до руския посланик в София. Поведението на лицето, което споменах, бе меко казано неприемливо, но в Неделята на всеопрощението, въпреки всички долни обиди, които получих и то пред немалцина свидетели – ние се опростихме. Но в административно отношение намирам за грешка, че не предадох на по-горните църковни органи официалното оплакване на игумения Теофания, Настоятелница на Покровския ставропигиален манастир в Москва, относно о. Костадин, явено в нейно писмо с вх. № 20/12.03.2016 г. По писмото й личи за държание, изискващо категорично морално порицание.

          Вътрешните бунтовнически действия срещу мен са ми знайни още от началото на м. март. о. Костадин в типично за него състояние сам ми заяви: „Ти си аут! Сам си отряза главата! С тебе е свършено!“ Много преди Страстната седмица и преди този Великден. Този рефрен ми се повтори и на втория ден на Възкресение Христово, а пък ужким сме се били опростили, и видите ли на – искрено. (Настана шум и ни дойде много на тамън). Разколникът си е разколник.

          Е, стигнахме и до същината, която ни направи медийни „герои“.

По тези обвинения също ще продължа хронологически.

1. На Велики четвъртък, представяйте си, съм бил превърнал своя фетиш да целувам детски крака в богослужебен ритуал. Това е скверност и гавра, които само извратен ум и развратено сърце би могло да изрече. Това граничи с изискването за произнасяне на проклятие, но понеже сме ставропигия, това принадлежи като право на Св.Синод. Безобразие!

В децата, които взеха участие в този евангелски момент, не виждах типичен обичаен апостолат, а направо Самия истински Христос и очаквам, че този сакрален акт ще възстанови чувството на солидарност и състрадание и ще провокира повече хора към невинност, която е присъща при децата.

2.От дарените от Представителството на Тайпе в Атина по инициатива на Българо-тайванския борд 3500 евро съм бил предоставил на Първо помощно училище 2500 лв., а останалите средства съм ги бил присвоил. Как? Е, ли е възможно за средства, за които дължа личен и длъжностен отчет към дарителя, да мога да ги присвоя? – В кражба съм обвинен. Г-н Пол Чанг ми връчи 3500 евро пред свидетели за публични акции на Катедралата по моя лична преценка, като трябва да предоставя отчет на разходите. Нормално! От 3500 евро 3400 от тях бяха обменени в лева на стойност – 6630. 100 евро изпратих за храна на болно дете и неговата майка, което бе на лечение в Испания и за което тук в храма богомолците събраха пари, за да може да отиде до клиника в гр. Валядолид. Таксата по изпращането на тези 100 евро съм я поел лично аз. От 6630-те лв. 2500 Българският патриарх Неофит предостави на г-жа Латинка Ковачева, директор на Помощното училище, което организира децата на Велики четвъртък и на Великден да са тук в храма при своя Създател. 2300 лв. дадохме на певческа група от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, ръководена от г-н Любомир Игнатов, която цялата Страстна седмица пренасяше със своето ангелско пеене стотиците черкуващи се в този храм в небесните селения. 150 лв. сме заплатили за великденски козунаци за възпитаниците на Първо помощно училище. 1680 лв. са налични и са на съхранение в касата на храма за други публични благотворителни инициативи на Катедралата, тъй като със срокове не сме ограничени.

3.Разпети петък. Обвинение първо: Богослуженията били много дълги. Уставните православни богослужения през Страстната седмица са дълги. Не е случайно, че изявено по-ревностната част от столичните вярващи започна да посещава храма, в който до преди в литургично отношение това бе нарушено. Започнаха да ни посещават дори богомолци, числяли се доскоро към старостилната общност. Ако някои медии нарекоха Страстната седмица – „Седмица на духа“, то тук бе седмица на православната богослужебна духовност. Заради изпълнението на Йерусалимския типик, черкуващите се тук твърдяха, че са в самия Йерусалим. Попитайте ги!

Обвинение второ: По време на богослужението „Опело Христово“ в 4-те края на плащаницата имало 4-ма гвардейци и при обикалянето на храма с литийно шествие Националната гвардейска част е взела участие. Е, и?! Ако трябва да търсим дори символизъм във всичко, не откриваме ли прилика с онези римски легионери, които са пазили гроба на Христа? Този храм е и национална светиня, и национална гордост, и възстановяването на отменената от безбожния режим през 1946 г. практика, представителната част на Българската армия да присъства почетно на основни събития от Православния календар, намирам за повече от достойно. На Разпети петък и на Великден къде е мястото на изрядното представителство на христолюбивото войнство, ако не при неговата Църква?

Да, тук не мога да не отбележа липсата на телетарх – благочинен, който да следи за реда и който да стикова звена, които от 70 години не са в никакъв, камо ли в хармоничен синхрон. В такава функция при предишни случаи съм бил аз, но сега съм и във функция по длъжност. Ето защо, за моментите, в които и аз самият съзирам слабости – моля за разбиране, но мисля, че друг път всичко би било по-прецизно изпълнено.

4.Велика събота и вечерната Василиева св. литургия. Обвинението, в което се твърди, че аз съм оскърбил Христа и че съм поругал Неговите Тяло и Кръв. По абсурдното обвинение, че такава св. Литургия не се отслужва в средата на храма: практика и то масова е в други Православни гръкоезични църкви и в Румъния тази Литургия да се отслужва върху Епитафио – сиреч върху св. Плащаница в средата на храма и дори на открито по обясними причини. На Велика събота св. Литургия се отслужва в средата на храма, защото св. Трапеза в св. Олтар се измива и се облича в нови одежди и на нея се полага Плащаницата, върху която е отслужена св. Литургия. У нас нямало такава традиция. Ами кога да се наложи? – При 500-годишно турско мюсюлманско робство? При липса на общение с другите Православни църкви по време на над 70-годишната схизма? При комунистическата диктатура? При състоянието на разкол? – Кога?!

Невежеството води до там, че дори съм обвинен в поругания на Тялото и Кръвта Христови, защото на Василиева литургия нямало такава практика, а пък на Яковова – единствено имало. Това го твърдят трима мои събратя в храма. Двамата по-млади не са богослови, а единият от тях – о. Антоний няма никакво духовно образование. О. Костадин, който е завършил Духовната академия не зная къде е придобил литургическа експертиза. Може би в богослужебната школа в Плевен, която все още не съществува, или къде, въпреки че негов състудент е най-големия специалист по Литургика у нас – архим. доц. Авксентий? Или пък, вероятно се е профилирал о. Костадин, докато е пребивавал в разкол?

Литургията на Велика събота с всички 15 паримии – старозаветни четива, част от които по-младият свещеник – о. Антоний буквално проспа, е един, своего рода, богословски курс, разкриващ догматичните основи на вярата във Възкресението. В официалния сайт на нашата Патриаршия с благословението на вуйчото на бунтуващия се о. Антоний се помества интервю, говорещо за отсъствие в Йерусалим на начин на отслужване на св. Литургия, както тук. „Имаш вуйчо владика – ставаш поп“. Вуйчото – митрополит много категорично, но пък крайно неаргументирано, в свое изказване пред в-к „168 часа“ чрез отправяне на ултиматум изисква моето отстраняване. Публично произнася присъда без дори формално да е изслушал набедения за обвиняем. Дали е субективен?! Все пак, тази Катедрала е Патриаршеска, а не кандидат-патриаршеска. А и Патриаршеският избор приключи преди 3 години. Свикнали сме никога да не се позволи огорчаването на един митрополит, а лицемерното поведение на един митрополит към един Патриарх, не огорчава ли? Защо не се намира мъжество да ми се обясни мотивирано, поради какво все същият митрополит е постоянно срещу мен, без значение дали по предложение за Гл. секретар, за Викарий на Софийския митрополит или за тукашен Председател и т.н.? Владишката корона служи, за да свети, а не за да ти дава правото – тези, които са под твоето йерархично ниво да ги погазваш. След тези крайни изказвания на митрополита и при явното наличие на конфликт на интереси се чудя има ли той изобщо моралното право на глас при този казус.

По повод обвиненията в измишльотини, театралничене, та дори и циркаджилъци, то изискуемо е да назова и някои интересни факти със степен на важност. Във Facebook страницата на Йерусалимската Патриаршия, самият Патриарх Теофил Йерусалимски тази година отслужва Литургията на Велика събота както е отслужена тук и с причастяване на богомолците по начин отделно с Тялото и отделно с Кръвта. В гръкоезичния православен свят така се причастяват хората и на Велики четвъртък – точно както Христос е причастил апостолите. На Велика събота това се прави, защото в този ден Спасителят е в ада и подава на всеки ръка, за да му дарува възкресение. Причастяването с лъжичка е модернизъм, който е въведен през 9 век, а по-широко настъпва чак през 12 в. за по-лесното причастяване на бебета, поради невъзможността им да отпиват от Чашата, а за всички е основен елемент при причастяване чак през 14-15 в. Употребата на лъжичката е от практическа гледна точка наложена и аз я приемам напълно. На Велика събота т.г. прецених, че тези хора, които осъзнато и съзерцателно прекараха подвига на целия Велик пост тук при нас, съобразно църковните постановления, участвайки в тази по-особена и по-древна св. богослужба, могат да пристъпят към св. Причастие по автентичния християнски обичай. На около 7-8 души подавах Тялото в ръцете, съгласно думите на Господа: „Вземете яжте, това е Моето тяло …“ (Мат. 26:26), но виждайки, че това усложнява много процеса и с умиването на ръцете подир приемането на Тялото, започнах да влагам частица от Тялото директно в устата на причастяващите се, а Кръвта те получаваха от о. Антоний, който съблюдаваше изпълнението на изискванията за причастие от страна на хората, които пристъпват към него. Водата, която умиваше ръцете на причастилите се с Тялото, се изсипва в специална мивка с нарочна шахта под храма – на чисто място. Не при подаването в ръка, а при влагането на частици в устата на причастяващите се, до мен в помощ бе дякон д-р Деян Коруноски, който държеше кърпа, евентуално за да не падат частици от Тялото. При такива случаи кърпата чинно се изтръскваше върху св. дискос на св. антиминс. Имаше един единствен момент, когато той усети, че е възможно частица от Тялото да не е попаднала на кърпата, а на пода. Наведе се и това, което му заприлича на частица от Тялото, съвсем естествено потреби по църковното изискване. Вниманието на всички ни бе много по-изострено, поради самата специфика на службата и не смятам, че някой е бил немарлив. Да се твърди, че дяконите са лазили по земята, за да потребяват Тяло Христово, или че пък хора са го тъпкали – това е абсолютна целенасочена лъжа. Съвсем обяснимо, забележете, това твърдение го дава основно о. Костадин. Той не е бил свидетел на тези мигове и охранителните камери могат да го покажат. Защото той като се причасти, веднага след мен, ми каза, че са му съобщили, че му вдигат колата и може ли да отиде при нея, за да предотврати това и аз му отговорих, че аз не мога да направя нищо в този момент и като иска да отиде. И той отиде на площада при паркиралия си автомобил. Интересно как свидетелства за поруганието, което аз съм извършил, но пък което той не е видял, поради отсъствие. Всички присъствали могат да кажат дали не съм проявявал внимание при причастяването на миряните и особено тези, които и са се причастили.

Така отслужена св. Литургия по Йерусалимския монашески и Антиохийския азматичен богослужебен устав не ни е много позната, но тя е напълно според литургичните норми на Православната църква и то според изтъкнати специалисти в тази специфична област, към която аз съвсем естествено също имам интерес, заради факта, че почти 6 години съм бил Началник на отдел „Богослужебен“ при Св. Синод. Св. Кирил Йерусалимски достатъчно добре изяснява начините на причастяване на християните. Извършеното при нас причастяване е според описанията, дадени в 67 глава от „Първа апология“ на св. Юстин Философ и според историческите данни, дадени от Йерусалимския патриарх Софроний. В „Послание до ефесяните“ св. Игнатий Богоносец нарича всички въцърковени християни „богоносци, храмоносци и христоносци…“, заради начина на причастяване.

5.Пасхална нощ. Българският патриарх и Държавният глава са посрещнати от почетен караул. Ами това е прекрасно! Този, който благославя българската войска, бива почетен от тези, които той е благословил. Чест се отдава на символа на всеправославното единство, което Бог благославя за радост на всички верни, изпращайки ни Благодатния огън на Божи Гроб. В мига на Възкресението, веднага след Пасхалното евангелие и след трикратното изпяване на тропара „Христос Воскресе“ бе предвидено от Светейшия патриарх и от мен да има тържествена илюминация, съпроводена от тържествен марш, с който Гвардейския духов оркестър разполага в репертоара си. Такъв бил „Тих бял Дунав“. Е, и?! Догодина ще правим конкурс за християнски маршове или какво? Бил съм прекъснал Патриарха. Да е преди стиховете на 67 псалом „Да воскреснет Бог…“ и т.н. като  силен символ на пасхалната радост бе решено наистина в последния момент да се извърши тържествена заря. Църковнослужител – иподякон избърза като поднесе на Негово Светейшество споменатите стихове и излезе, че зарята и аз сме го прекъснали, но това не е така. Аз реагирах, но не към Патриарха, а към иподякона.

На мен лично тази заря ми приличаше на излизащите от гробовете души на възкръснали мъртъвци, които политаха радостно към небесата. Имало смутени хора. Сигурно?! Не знам. Всеки по различен начин приема неочакваното,  а както Негово Светейшество каза пред „Нова телевизия“ то това беше една „приятна изненада“. Любопитно ми е колко ли са били стреснатите от топовните салюти на Гергьовден и от прелитащите самолети също? Всичко, което е прилично и изразява радост, Църквата го благославя. Във всички православни страни тази практика се въведе. Защо ние пак да сме последни? Много ни харесва ли да сме последни? Кое е злото – лошото във всичко това? Пред тази Катедрала, на такъв площад е повече от подходящо да има илюминации. Синхронизирането не е нашенска черта, но лека-полека…

След 49 дни на великопостен подвиг да се изрази радостта от победата над смъртта е красиво. Някои го наричат кич, а тези, които така говорят са възможно най-лошо облечените хора, ходещи по телевизионните студия. Ако те са мерило за естетика и хигиена, то можем не само да сме отблъснати, но и обгазени.

Както е известно типично е за човека, това, което не познава да го отрича. Кой, какво говори и защо говори не е причина за действие или бездействие. Лошо е когато си злонамерен, а и като си зависим вече става противно. Но уви!

Заговори се, знае ли Св. Синод, или не знае. Как да знае нещо, което се яви като възможност на Велика сряда, когато Св. Синод не заседава. Знаеше единствено Гл. секретар на Св.Синод, защото трябваше да се обяви на съответните органи откъде ще се изстрелва пиротехниката. С негово разрешение това стана от двора на Синодалната палата, с негово знание написахме Възлагателно писмо, а пък после той твърди, че никой нищо не знаел. Лъжа! Който е трябвало до знае е знаел.

6.Възкресение Христово. Вечерня с прочитане Евангелието на различни езици. Препълнен храм и опашка до Синодалната палата от поклонници. Нещо, което дразни богоборческия дух. Нищо нетипично – духовниците към храма ги няма, но не защото вече са се разбунтували, а защото в храма и агнета няма. Има чудотворна икона, пред която се стича хиляден народ, ама е с каса – запечатана, която не е за тях, а е за храма. Радост за всички вътре и вън от храма бяха отново децата от Първо помощно училище.

7.Втори ден на Великден – св. цар Борис Покръстител. Малък, но за мен първи храмов празник като Председател на Настоятелството. Прекрасна служба. Присъстват двамата представители у нас на Руския и на Румънския патриарх, свещеници от столицата и небунтуващите се все още свещеници от храма, обвиняващи ме в поругание на Христовата светиня, която съм бил извършил още на Велика събота, а пък служат с мен и на Пасха, и на Второ Възкресение и на втория ден на Великден също. Кога си спомниха за поруганието ми? В края на Литургията осветихме храмовия мощехранителник – празник голям. След св. богослужба – обяд, организиран от мен, в края на който след като официалните гости си тръгнаха, но все пак пред свидетели, аз бивам обиждан и обвиняван от своите храмови събратя, поради осезаемото намаляване на техните приходи, които са станали вече храмови приходи, въпреки, че ежемесечно те получават допълнителни средства чрез храма към своите заплати, които получават от Св. Синод. Тогава чух от този, който бях допуснал много близо до себе си, че никого никога не е ненавиждал толкова, колкото мен. Пожелавам на протод. Александър тази ненавист да го прави щастлив!

Така – на другия ден бунтът на свещениците бе от тях още сутринта обявен и че с мен няма да свещенодействат, докато аз съм в телевизионно студио. Тъй като аз не съм канонически запратен от нашия принципал – Св. Синод, то това тяхно деяние според чл. 190, т . 4 от УБПЦ – БП е разкол. Те в тяхно писмо до Св. Синод твърдят, че това става с благословението на Патриарха. Това е безобразие, защото те обявяват своето неподчинение преди срещата си с него. Още на 03.05. в 8.30 ч.

Аз никога не само не излезнах до този момент да говоря срещу тях, но дори и административно не съм докладвал поведението им пред Св. Синод. Аз мога да ги контролирам, но не мога да ги санкционирам. За тези 5 месеца никога не можах да разчитам на тези хора, които са изключително недисциплинирани. В служебно отношение се е налагало често да съвместявам функциите на Председател, на ефимерий, на дякон, на клисар, на доставчик. Инициатива от тяхна страна никога не е имало. Грижа за храма, интерес към ремонто-реставрационните дейности, организацията на работа, социални и просветни инициативи – не. Вълнува ги единствено финансовото притеснение, но без общи действия и търпение, нищо не би могло да се промени.

За Цветница, когато тяхната канцелария служи на Българския червен кръст и Националния център по трансфузионна хематология, не съм предполагал, че е възможно толкова мърсотия да бъде търпяна на едно място, а те пребивават в нея постоянно. Но пък нали през зимата е топло – имат климатик. Те са работно осигурени, но признавам – работно обучен е само небезизвестния о. Костадин. Другите двама, не включвам дякон Деян, не е ясно кога идват, кога тръгват, кога пребивават в храма и на тях не може да се разчита дори и на присъствие.

Така след като хапнаха, пийнаха, а някои се и понапиха, срещу мен се вдигна бунт. В поругание ме обвини о. Антоний и в служби дълги. Същият този, който през м. февруари т.г. ми казваше покрай медийния шум за таксите: „нека кажем пред Синода за изрядността на службите“. Сега вече те не са изрядни?!

Акт, като това църковно провинение, което те сториха, никога свещеници не биха извършили, ако те нямат гръб. Фактът, че един от свещениците е племенник на митрополит буди основателни съмнения. Този митрополит не е някой друг, а е единствения, който има общо с процеса по ремонта и реставрацията на Катедралата и е много активен в медийното пространство сега с искане за моето отстраняване. Междуведомствената комисия към Св. Синод за възстановяването на храма работи отлично и аз я похвалих, похвалих и митрополита, който я председателства. Но започвам да си мисля, защо той толкова крайно не ме иска за Председател на ЦН, защо не искаше да съм част от тази Комисия, защо не свикваше тази Комисия. Възможно ли е, че Комисията прие стъпки, съгласно ЗОП, а не предложението на митрополита директно да възлагаме на фирма „Софинвест“ с подизпълнител фирма „Нивел“, които бяха даже изготвили количествено-стойностна сметка без Св. Синод да им е възлагал, митрополитът да е толкова медийно активен? Подразнил ли съм някой, че не желая да плаща Катедралата опис на реставрационна документация, която тя не е поръчвала? Въпроси, въпроси, а и пари!

Липсата ми на църковен имунитет, произтичаща от отсъствието на ясен мой статут след несъстоялата се моя епископска хиротония, ме прави уязвим и назначението ми тук провокира към удари от силни на деня предвид предстоящи интереси за облагодетелстване.

Икономически амбиции, преплетени с политически мераци! Реформаторският блок заговаря кресливо за смяна на името на храма или на св.цар Борис, или на св. Йоан Рилски. Кощунство? Ако за улица това е възможно, то за храм е напълно невъзможно. Или си търсим проклятието на небето? Стига вече! Време е да се смирим!

Идеолозите на всяко омаскаряване и на всяка църковна интрига са известни: забраненият от Св. Синод Горан Благоев, църковните „спецове“ Калин Янакиев, Николай Михайлов, Тони Николов и нетипичния в претенциите си за корифей на Богословието представител на нежния пол – Велислава Дърева. Те са референтите по всички църковни теми и ментори на църковната власт. Вместо нея, те вземат решения, те наказват, те издигат, те определят, те диктуват, те низвергват и т.н. Всичко те. Явно не знаят обаче, че все пак има Св. Дух и Той Си ни ръководи с тях и без тях. Изискващите моето низвержение трябва да знаят, че Църковен съд над наречен за епископ се провежда само след въвеждането му в архиерейски чин. Прецедентите, ако не ни стигат, още ли ще създаваме и то в момент, когато цялото св. Православие ще се събира?

С по-специално предназначение е тукашният църковен хорист Явор Дачков, който от 1 година е в съдебен процес, повдигнат от мен срещу него за клевета, а не намира начин да се аргументира пред Съда и рецидивира по телевизионните студия, изискващ веднага моето отстраняване от храма, за да не съм в качество на негов работодател. Да, но той, оплювайки работодателя си, оплюва и работното си място, сиреч Патриаршеската катедрала.  Това са пазителите на св. Православие, което са си толкова самодостатъчни, че не се знае в какво вярват и какво обслужват. Тази реституционна буржоазия обслужва чужда на вярата ни политика срещу нашата Църква, която те си пазят като своя територия, от която те трябва мен да прокудят.

Подписката, която се събира в интернет пространството срещу мен, представяйте си, е подписана даже и от мен, та дори и от покойния ми баща. Тя е напълно дискредитирана. Пише се, че съм присвоил 100 млн. незнайно какво. То, ако съм присвоил подобни стойности, то досега да съм си построил друга Катедрала, защото тази е на път да бъде осквернена. Една малка, неприятна, креслива група тероризира цялата Църква, наричаща се по-Божий народ от нас – другия Божий народ. Всичко това от омраза към мен и от лични подбуди се прави в историческия момент преди свикването на Светия и Велик Събор на Православната църква.  Но това никого не вълнува. Всеки недоволен ли в Църквата ще може да проявява крайни форми на неподчинение?

Синовно призовавам Негово Светейшество и Св. Синод да вземат мерки по действията на духовниците, обявили бунт и неподчинение, а някои извършвали физическо и психическо насилие, за да се запази чистотата и светостта на Божия порядък в Църквата. Това е крайно наложително, особено в нашия случай, защото става въпрос за Патриаршеската катедрала, в която идват все повече и повече вярващи и да не отблъснем Бога от себе си, та и от храма, както отчуждихме и младите!

Братя и сестри, да си върнем завладяната от псевдоцърковните ментори Църква, та и да се върнем към Църквата, защото тя не е за малцина, а за мнозина!

Накрая молитвено завършвам със словата от Господнята молитва: „Отче наш, Който Си на небесата… да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята…“!

 

15.05.2016 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦН ПРИ ПКСХП

„СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“

 АРХИМАНДРИТ ДИОНИСИЙ,

ИЗБРАН, УТВЪРДЕН И НАРЕЧЕН

ЗА ЕПИСКОП СТОБИЙСКИ

Вижте още

Нинова към Борисов: Защо Ви е страх да излязат имената на политиците, замесени в КТБ? Да не би да сте сред тях?

„Г-н Борисов, от стенограмата за КТБ става ясно, че без да Ви е грижа за …

Вашият коментар