Начало / Водещи новини / Изкуството – професия, или удоволствие

Изкуството – професия, или удоволствие

  Здравейте, господин Старчев! Кога един човек на изкуството осъзнава, че то му е станало професия?

·         Тази професия я практикувам вече шестдесет години. Шестдесет години от моето завършване  до сега се занимавам само със скулптура.  В същото време преподавам и пластика в Университета по архитектура в София. Това  помага много на моите пластически търсения, защото те до голяма степен са свързани с монументалните паметници които правя, а за тях контакта с архитектурата е особено важен. Тези шестдесет години, са и годините на моето развитие. Първоначалните си познания получих в академията при проф. Марко Марков, там се запознах с изкуството на моите колеги, с изкуството на по-старите майстори и с изкуството по света.  Моето творчество се е развивало по някакъв начин и се е променяло в смисъл на по-новите търсения, по отношение на формата и темите, с които се занимавам. Какво искам да кажа с по-ново отношение – например паметниците преди това са малко по-илюстративни, разказват за това което се случва, докато в моето творчество аз постепенно минах към едни търсения, където искам да изведа на преден план идеята, искам да изведа на преден план сентенцията на темата, която ме интересува, а не да илюстрирам дадени действия,  които много хора правеха и все още има такива, които ги правят. Да изведеш нещата като сигнали, да ги изведеш  като символи, като едно обобщение – това е вече нещо ново, с което  се занимавах и се занимавам и до този момент. Веднага искам да свържа този разговор с паметника пред НДК или с паметника в Бургас в Морската градина, с тъй наречения „Пантеон“, или с паметника на хан Тервел в град Тервел, както и някои други допълнения които съм правил към Братските могили в Плевен и Стара Загора. Там съм търсил скулптурата да се изведе като сигнални моменти в тълкуванието си, тоест не съм търсил, или илюстрирал дадени моменти и действията и събития, а съм търсил да изведа смисълът на тези действия – да изведа сигнала,  да изведа момента, в който човек ще отнесе своето впечатление и ще го отправи към голям период от време, към големи събития което значи, че  търся обобщения на тези събития, а не илюстрация. Има много паметници – тичат конници, тичат бойци и прочие… Аз  се интересувам от друга гледна точка – в моя паметник има фигури,  които можеш да ги отнесеш за всяко време и за всяка тема. Може да ги отнесеш и за всяко въстание,  за робство, за борба, за война, за всякакъв вид протести, които могат да съществуват в нашето общество. Това означава да изведеш нещата в един друг смисъл – в смисъл на символ за даденото събитие – това го има и в паметника пред НДК. Аз веднага се впускам да говоря за него, защото е свързано с проблема. Паметникът пред НДК е плод на цялостното мое развитие и затова е такъв като резултат. Той е различен от другите паметници – той за някои е непонятен, защото е направен по нов начин. В него има композиции, които са обобщения на живота и развитието на държавата България през тези 1300 години. Това са Симеон и книжовниците,   Златният век е  емблемата на цялата наша култура от създаването на държавата до днес. Другата композиция е Пиeта. Тя  като тема  е оплакването на Христос при свалянето от кръста. Това оплакване, тая мъка на майката я има навсякъде и по всяко време, защото България е дала толкова много жертви във войни, в катастрофи, в робства, във въстания и прочие… Безбройни са жертвите и безбройни са майките, които жалят за своите синове. Пиетата е символ на всичките тези жертви през тези 1300 години.

И накрая има един Работник“ – работникът е символ на човека на труда, работник е и научният работник и физическият работник и умственият работник и работникът в сферата на изкуството и творческият работник. Те всичките са работници. Това е обобщен образ който означава, че в тази България въпреки всичко което се е случвало, винаги има някой който със своя труд е създавал  и тя съществува и до  днес. В този смисъл са търсени тези символични моменти, а те са изведени в моето творчество. Всичките тези композиции аз съм ги правил по различни поводи и на различни места – на изложби и в някои други пространства.  Например моя скулптура на книжовник  е изложена в библиотеката в Шумен,   във фоайето на Българското посолство в Делхи – Индия, в по-малък вариант е подаренa на на испанския крал Хуан Карлос. Истинският оригинал на Пиетата е в Националната галерия,  но аз съм правил и малък формат Пиета който е подарен на папа Йоан Павел Втори.        

·         Според Вас младите хора, които се занимават с изкуство, имат ли трибуна, на която да показват своите произведения в 21. век. Цени ли се изкуството в България?       

·         Напоследък се правят много малко паметници. Младите творци се изявяват по-вече в изложби на които се представят монументални неща – бюстове, фигури, малки пластики и нищо по-вече. Работят и  във формите на съвременно изкуство – пърформънси“ и инсталации“  които нямат постоянния характер, те са временни прояви,  те не са прояви от които могат да се правят монументални неща. Големи паметници, обвързани с големи събития от националната ни история, напоследък почти няма.

Тереза Кънчева

Вижте още

Радан Кънев нарече Симеон Сакскобургготски „ловък мошеник“

Владимир Каролев VS. Радан Кънев На 06.04.2017 год. се навършиха 16 години от влизането на …

Вашият коментар